6 начина да убиете креативността

Автор: Jeremy Dean

Превод: DS Translations

Ако искате вашата фирма да се справя наистина зле, ето шест начина да убиете креативността в бизнеса, или където и да е.

Много фирми твърдят, че поощряват креативността – и би трябвало - но съвсем неволно, с работните си практики, креативността се убива без изгледи за съживяване.

Това е установила Тереза Амабайл, настоящ директор в Харвардското бизнес училище, при анализ на научно изследване върху различни организации в продължение на десетилетия. Една от научно-изследователските програми включвала изследване на седем фирми в три различни сфери на дейност, като членове на колективите ежедневно докладвали за работата си.

След две години тя открила отявлени различия в подхода към креативността. Съзнателно или не, някои от фирмите изглежда владеели перфектните начини за убиване на креативността, докато други създавали отлична креативна среда за своите служители.

След като явно доста организации се стремят да убият креативността, ето шестте основни начина:   

  

1. Несполучливо възлагане на роли

Един от най-лесните начини за убиване на креативността е като възложите дадена работа на неподходящия човек. Може да е отделна задача или цяла длъжност. Служителите имат нужда да усещат, че способностите им са поставени на изпитание, но работата все пак да е по силите им.

В много организации обичайна практика е да се даде най-спешната работа на  този, който изглежда най-подходящ (т.е. най-старшия, най-младшия, който има най-малко работа, който изпревари и т.н.). Управителите обикновено не успяват наистина да вникнат в изискванията за дадена работата и да преценят уменията на служителите. Несполучливото възлагане на ролите е сигурна рецепта за незадоволителен и лишен от креативност резултат.

2. Ограничаване на свободата

Да, хората имат нужда от конкретни цели, но също така имат нужда от свобода на действие за постигането им. Ако искате да убиете креативността, ограничете свободата на служителите при постигането на целите им. Два обичайни начина са честата смяна на целите или косвеното внушаване на персонала, че новите методи не се посрещат добре. Служителите скоро ще схванат това и ще се откажат от по-нататъшни опити. 

3. Ограничаване на ресурсите

Креативността изисква време и пари. За да я убиете, ограничете и двете. Можете да го направите като поставяте невъзможно кратки срокове или като ограничавате средствата до минимум.

Управителите обикновено са обсебени от мисълта за физическите пространства, като си мислят, че удобните кресла, масите за футбол (джаги)  или причудливите мебели пораждат креативност. Служителите имат нужда от достатъчно време и средства, за да родят добра идея. Обаче, ако поставите хората под напрежението на скъсените срокове и сведените до минимум средства, скоро ще изцедите и последната им капка креативност.

4. Липса на разнообразие в колектива

Колективи, в които хората са сходни, се сработват добре. Те нямат разногласия, не създават проблеми, но и често са с ниска креативност. Ако искате да сте сигурни, че креативността е сведена до минимум, намалете разнообразието в екипите.

И напротив, когато екипите са съставени от хора с разнородни умения, способности и гледни точки, различните подходи се комбинират и водят до креативни решения. Може да е необходимо по-дълго време и да се спори повече, но разнообразието в групата създава креативност, така че го избягвайте.

5. Липса на насърчаване

По-лесно е да си критичен, отколкото конструктивен. Ако искате да задушите креативността, посрещайте новите идеи с безкрайно обмисляне и критичност. Също, един от проблемите с новите идеи е, че те често не дават резултат. За да обезсърчите всяка креативност занапред, постарайте се да накажете хората, чиито дръзки идеи не са проработили.

6. Липса на подкрепа

Вътрешни сплетни. Политикантстване. Клюки. Всичко може да убие креативността. Ако организацията се обърне срещу себе си, вероятността да се създаде нещо наистина креативно е нулева. Стремете се да възпрепятствате по всякакъв начин свободното движение на информация и сътрудничеството, защото и двете могат да стимулират креативността.

Без подкрепа, опитите за креативност бързо ще бъдат задушени, унищожени и служителите ще станат немотивирани и цинични.

Неясни послания

Помнете, че тези методи за убиване на креативността се прилагат най-успешно с половинчати мерки. Добре е да казвате, че осигурявате подкрепа, свобода, средства и т.н., но да го правите без ентусиазъм. Това ще създаде впечатлението, че сте креативна организация, но няма да стигнете до истински креативните решения, които отличават най-добрите от останалите.

А ако ви интересува как да поощрите креативността в една организация, направете обратното на горните.  

Апостилът: какво представлява и кога е необходим?

Апостилът е  заверка, печат, с който се легализират документи, предназначени за чужбина. Поставя се от държавата, която издава документа. 

В България той се въвежда на 30 април 2001г. Тогава тя става страна по Хагската конвенция. Страните, подписали Хагската конвенция от 5 октомври 1961г., имат унифициран начин за оформяне на определена категория документи (публични актове) чрез поставяне върху самия документ или в приложение към него на специалното удостоверение апостил. Това освобождава документа от всякакви следващи заверки и легализации и се признава между държавите, подписали въпросната конвенция. 

Формата и съдържанието на апостила са задължителни за всички държави – страни по Хагската конвенция. Той съдържа десет номерирани полета, в които се предоставя информация за документа и е вид гаранция от държавата за неговата истинност. 

Защо ни е необходим апостил?
В редица случаи там, където ще представяме документи от България в чужбина, или обратно, има изискване те да бъдат легализирани. За страните по Хагската конвенция това означава, че трябва да са снабдени с апостил, освен ако нямат споразумение за правна помощ, което отменя изискването и за апостил.   

Къде се издава?
Държавите по Хагската конвенция са определили различни инстанции, които издават апостил (министерство или друг държавен орган).

Карта на страните, използващи апостил за легализиране на публични документи.

В България апостил се издава в Министерството на правосъдието (за всички съдебни и нотариално заверени документи) и Консулски отдел към МВнР (за останалите документи).
 
Как да се сдобием с апостил?
Най-бързо, лесно и изгодно е да се доверите на преводаческа агенция.

Хагската конвенция от 5 октомври 1961

Това е междуправителствена конвенция, която приема опростена система за заверяване на документи (апостил), издадени от една държава - страна по конвенцията, които да се признават от друга държава - страна по конвенцията. 

Нормите и реквизитите са определени на Хагската конвенция от 6 октомври 1961 г.

(Страни по Хагската конвенция: Австрия, Австралия, Андора, Антигуа и Барбуда, Аржентина, Армения, Барбадос, Бахами, Беларус, Белгия, Белиз, Босна и Херцеговина, Ботсвана, Бруней, България, Великобритания, Венецуела, Германия, Гърция, Израел, Ирландия, Испания, Италия, Казахстан, Кипър, Китай – само Хонг Конг и Макао, Колумбия, Латвия, Лесото, Либерия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Мавриций, Македония, Малави, Малта, Маршалови острови, Мексико, Намибия, Ниуи, Нова Зеландия, Норвегия, Панама, Португалия, Румъния, Руска Федерация, Салвадор, Самоа, Сан Марино, Свазиленд, Сейнт Кидс и Невис, Сейшели, Словения, Суринам, САЩ, Тонга, Тринидад и Тобаго, Турция, Унгария, Фиджи, Франция, Холандия, Хърватска, Чехия, Швейцария, Швеция, Южна Африка, Япония) 

Как се легализират документи от чужбина в България?

(документи, издадени в чужбина)

За да се легализират в България, документите, издадени в чужбина, трябва да имат необходимите заверки от държавата, която ги издава, след това да бъдат преведени от преводаческа агенция съгласно изискванията за официален превод и накрая заверени от Консулски отдел на МВнР на България.

Какви са тези необходими заверки от издаващата държава? 

• За държави, страни по Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г., те трябва да бъдат снабдени със специален печат – Апостил (оригинал, а не копие).

(Списък на страни по Хагската конвенция: Австрия, Австралия, Андора, Антигуа и Барбуда, Аржентина, Армения, Барбадос, Бахами, Беларус, Белгия, Белиз, Босна и Херцеговина, Ботсвана, Бруней, България, Великобритания, Венецуела, Германия, Гърция, Израел, Ирландия, Испания, Италия, Казахстан, Кипър, Китай – само Хонг Конг и Макао, Колумбия, Латвия, Лесото, Либерия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Мавриций, Македония, Малави, Малта, Маршалови острови, Мексико, Намибия, Ниуи, Нова Зеландия, Норвегия, Панама, Португалия, Румъния, Руска Федерация, Салвадор, Самоа, Сан Марино, Свазиленд, Сейнт Кидс и Невис, Сейшели, Словения, Суринам, САЩ, Тонга, Тринидад и Тобаго, Турция, Унгария, Фиджи, Франция, Холандия, Хърватска, Чехия, Швейцария, Швеция, Южна Африка, Япония)

• За държави, с които България има сключен двустранен договор за правна помощ, те трябва да произхождат от държавни, общински, публични учреждения, съдебни органи, да са в оригинален вид с административен или нотариален печат.

(Списък на страните с правна помощ: Австрия, Азербайджан, Алжир, Армения, Виетнам, Грузия, Испания, Йемен, Кипър, КНДР, Куба, Кувейт, Либия, Монголия, Полша, Румъния, Руска Федерация, Македония, Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения, Унгария, Франция, Чехия)

• За останалите държави, документите могат да се легализират, ако са заверени с печат на българското посолство в държавата, в която са издадени, или печат на посолството на съответната държава в Република България.

Какво е легализация на документ и кога е необходима?

(документи, издадени в България)

Легализация означава даден документ да се сдобие със специалното удостоверение Апостил, което гарантира неговата истинност. В България това се извършва от Министерството на външните работи и от Министерството на правосъдието. За целта:

1. Документът трябва да е оригинал и да бъде оформен по определен начин от издаващото учреждение (община, съд, учебно заведение и др.), т.е. когато взема документа, клиентът трябва да уточни, че документът е предвиден за легализация. Така изведен, документът постъпва в преводаческата агенция.
2. Документът след това трябва да се сдобие с всички необходими заверки от съответните върховни ведомства или министерства в държавата, която го издава (МП, МЗ, МОМН, БНБ и т.н.). За България това става само в София. Сдобиването с тези заверки е услуга на преводаческите агенции.
3. На документа се поставя апостил. Сдобиването с апостил също е услуга на преводаческите агенции.

Легализация по принцип се изисква, когато даден документ ще се представя в чужбина, затова той обикновено е съпроводен и с превод, който се извършва от преводаческа агенция след горните заверки, за да може и те да се преведат, оформя се съгласно изискванията за официален превод и се заверява от Консулски отдел на МВнР на България. Този превод е легализиран превод.

Необходима ли е легализация или не? Зависи къде ще се представя документът в чужбина и какви са изискванията на съответната инстанция. Ако горните заверки не се изискват, което е често срещана практика, тогава официалният превод е достатъчен.